Автор Сергей Станишев за Дир.бг След като президентът Тръмп провъзгласи Деня

Автор Сергей Станишев за Дир.бг

След като президентът Тръмп прогласи " Деня на Освобождението ", популярният мъдрец Славой Жижек сподели: " Във времена като днешните е самоубийствено да си оптимист, тъй като непрекъснато се разочароваш. " И добави: " Всичко би трябвало да бъде преосмислено ". Може би единствено подобен метод може да опази Европа от това да падне жертва в световната комерсиална война и да даде някаква вяра за оптимизъм. Това обаче изисква сериозно мислене въз основата на обстоятелствата, а не стремежи. А също по този начин дейности отвън обичайните клишета и параметри. Но на първо място -

Къде се намираме?

На 2 април, базирайки се на " изключително икономическо състояние " президентът на Съединени американски щати разгласи " реципрочни мита " към целия свят, като най-ниската базова ставка стана 10%. Редица страни, които " ограбват " Америка, бяха осъдени доста по-тежко от към този момент 145% за Китай, през 50% за Лесото, 46% за Виетнам, 32% за Индонезия и 20 % за Европейския съюз. Въздействието бе еднопосочно - " потрес и смут ". Пазарите полудяха и за седмица се сринаха с близо 10%. Всички замряха, а икономистите заговориха за задаваща се световна криза като тази от 30-те години от ХХ век. А това значи обедняване и безработица. Всъщност станахме очевидци на

Бунт на Америка против системата, която бе основана от нея.

Целият следвоенен световен стопански ред бе заложен от Споразуменията от Бретън Уудс. Втората международна война остави по-голямата част от света в отломки, само че извади Съединени американски щати от депресията и ги трансформира във водещата икономическа мощ с към 50% от световната стопанска система и 80% от твърдата валута. Накратко и опростено, новата система предвиждаше превръщането на $ в международна аварийна валута, достъп на сътрудниците до най-голямия американски пазар, поддръжка за тяхното възобновяване като проекта " Маршал " за Европа и мрежа от военни съюзи в Европа и Азия, отпред с Америка. Основните й параметри се резервираха и до през днешния ден.

Нищо обаче не е постоянно.

Европа претърпя " икономическото знамение " от 60-те години, последователно от " Споразумението за въглища и метали " се построи Общ пазар. На собствен

ред той се трансформира в Европейски Съюз, разшири се и даже вкара лична обща валута. Междувременно световният съперник на Америка в лицето на Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и навлязохме в ерата на " еднополярния свят ", глобализацията и " краят на историята ". Но несъвсем. Всяка система носи в себе си зърната на личното отричане. Успоредно с икономическото възобновяване на другите, с повишаването на индустриалната им мощност, същите правила започнаха да тежат на Съединени американски щати. Затова няколко пъти тя бе " усъвършенствана " от създателя. През 1971 година с " шока на Никсън " Америка се отхвърли от " златния стандарт ", а през 1985 година се стигна до Споразумението от " Хотел Плаза ". С него водещите индустриални страни от Европа и Япония одобриха да оскъпят личните валути, с цел да поддържат конкурентоспособността на Америка. Все отново,

никой от тях не стана опасност за световното водачество на Съединени американски щати,

както заради политическата им обязаност, по този начин и заради сходните стопански и демографски вектори. Голямото предизвикателство стана възходът на Китай. Не различен, а Западът в гонене на огромни и бързи облаги трансформира КНР в новата " работилница на света ". През 1990 година Брутният вътрешен продукт на милиардния Китай представляваше незабележимите 1.6 % от световната стопанска система. Днес приближава 20%, до момента в който Съединени американски щати се свиха до 26%, а Европейски Съюз - до 17%. Китай създава съвсем 1/3 от индустриалните артикули - повече от Америка, Германия, Япония и Южна Корея дружно. " Поднебесната империя " стана водещ експортьор най-много на индустриална и високотехнологична продукция с търговски остатък от близо 1 трилион $. Около 250 милиарда $ е комерсиалният недостиг по отношение на КНР на Европа и 350 милиарда - на Съединените щати. Другият бързо разрастващ се колос е Индия, която към този момент надвишава 8% от стопанската система на света.

Митническият потрес на Тръмп е декларативен опит да спре тази наклонност и в някакъв смисъл

да обърне хода на времето.

Мнозина с обич си спомнят кино лентата " Хубава жена " с Джулия Робъртс. Но наред с сантименталната история за модерна Пепеляшка в него има и друга линия. Това е светът на безскрупулния финансов див звяр в лицето на Ричърд Гиър, който желае да купи и разпродаде на части една огромна корабостроителница. Накрая, като се изключи че чудото на любовта се случва, героят на Гиър се завръща в правата икономическа линия и взема решение дружно със остарелия притежател да прави корабостроене. Тази история е образно пособие за това, кои са движещите претекстове и механизми на спекулативния финансов капитализъм, който тържествуваше след 1990 година В името на облагата всичко е разрешено, даже в случай че режеш клона, на който самичък седиш. Докато в една кино приказка положителното надвива посредством силата на любовта, в действителния стопански живот през днешния ден Западът заплаща цената за личната си политика на деиндустриализация.

Днес една трета от всички кораби на вода се създават в Китай, а измежду строящите се този дял е над 55%.

Америка има учредения за терзания.

Темата надалеч надвишава комерсиалните връзки, касае сърцевината на американската икономическа мощност, а също способността й да поддържа своите думи с военна мощ. Затова президентът Тръмп наред с други начинания разгласи огромна стратегия за комерсиално и военно корабостроене.

Живеем в ера на икономическа конвергенция - в условия на глобализация, софтуерни революции и демографски промени " развиващият " се свят бързо догонва старите, само че изморени водачи. Затова сме очевидци на изрично изпитание на администрацията на Съединени американски щати да пренапише разпоредбите на играта. Това значи: Европа и азиатските им съдружници да харчат доста повече за защита, да спрат да " експлоатират " американския пазар, да пренасочат доста от производствата им там и да се включат в натиска против Китай. Но, наред с това, да запазят $ като съществена аварийна валута. Въпросът е - дали това е задоволително за тях?

Как да реагира Европа?

Трябва да приемем, че претърпяваме фундаментална смяна на системата от връзки, в която Европа живя след края на Втората международна война. По създание Съединени американски щати споделят: " Аз към този момент няма да съм огромният брат, който пази и се грижи за дребната си сестра ".

Това не значи автоматизирано " комерсиална война ". Европейският съюз няма настройката да води такава с Америка заради простата причина, че при мощно позитивен баланс нашите производители и консуматори ще изгубят повече. Това обаче не значи просто покорно приемане на новите условия. Европейска комисия към този момент разгласи мъчителни контрамерки, ориентирани към селскостопанска продукция, засягащи щати, които мощно поддържаха президента Тръмп на изборите. И ги замрази, откакто " реципрочните " мита бяха отсрочени с 90 дни.

Днес никой не знае, дали след 3 месеца те ще бъдат възобновени, дали Съединени американски щати и КНР ще тръгнат към договаряне, или икономическият конфликт ще се задълбочи. Дори в случай че американските мита останат единствено на 10% за целия останал свят, само че се запазят забранителните взаимни цени от 145% и 125% сред двата колоса, това ще е тежък удар върху цялостната система на търговия и мрежа от доставки. Европа ще е изключително тежко наранена - интернационалната търговия съставлява 43% от европейския Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Съединени американски щати е едвам 26%. Първата задача е

Да се избегне световна криза.

Затова Европа би трябвало да употребява паузата за дейна икономическа дипломация по всички вектори. Десетилетията европейска интеграция са ни научили да търсим и намираме салда на ползите. Европейски Съюз може да завоюва от ролята на градивен и модериращ фактор, с цел да се избегне ескалация. Със сигурност ще сме очевидци на интензивни совалки сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, през юни предстоят среща на върха на Г-7 и среща ЕС-Китай. Трябва да се откри път за заслужен излаз и на двете страни в спора, които са заложили освен големи ползи, само че и политически авторитет.

Дали сходни старания ще дадат резултат, никой не може да каже. Заличаването за една седмица на трилиони долари на финансовите пазари и изключително обезценяването на американските скъпи бумаги накараха администрацията на Тръмп да се замисли. Основният резултат от " Деня на Освобождението " обаче стана острото чувство за непредвидимост, което беше отправено към света от държанието на Америка.

Изборът на президента Тръмп и неговите нови политики не са нито случайност, нито импровизация. Те отразяват дълбокото неодобрение измежду американците, че животът им става по-труден и нерешителен, и измежду политиците, че преобладаващата роля на Съединени американски щати е застрашена. Държавният секретар Марк Рубио установи, че към този момент живеем в многополярен свят.

Това изисква и Европа да премисли своето бъдеще и роля

като трезво оцени личните дефицити и капацитет. Този развой стартира още през 2024 година с отчетите на Енрико Лета и Марио Драги, които идентифицираха както слабите страни, по този начин и опциите за стопанската система на Европейския план. Основните заключения са: потребност от огромни вложения, събаряне на оковите от нововъведенията, довеждане докрай на Общия пазар, целенасочена индустриална политика и развиване на дейни външни партньорства.

Как може да стане това?

- Докладът на Марио Драги приказва за потребност от 750 милиарда евро вложения годишно за рационализация - два пъти повече от " Плана Маршал ", като дял от Брутният вътрешен продукт. Повечето страни членки обаче имат лимитирана опция за активизиране на спомагателен запас. Публичният дълг на страните от Европейски Съюз надвишава 80%, а на Еврозоната приближава 90% от Брутният вътрешен продукт. Но доверието към Европейски Съюз като обединяване е високо. До рецесията с Коронавирус беше политически невероятно да се мисли за общ дълг, само че изключителната обстановка докара до преосмисляне на тази доктрина и докара до общи облигации, с цел да се финансира Европейския проект за възобновяване със 750 млр. евро. Друг неизползван запас са частните спестявания. В Съединени американски щати точно те са главен източник на финансиране на вложенията и нововъведенията, до момента в който в Европа са настрана от действителната стопанска система. Затова е належащо да се приключи Банковият съюз на Европа и да се изградят в действителност интегрирани Съюз на финансовите пазари и Съюз на спестяванията. Абсурдна е обстановката, когато всяка страна има личен стоков пазар, който е лилипут по съпоставяне с американския. Тази картина би трябвало да се изменени съществено. В същото време непредвидимата среда, която се обрисува като действителност в Америка, отваря доста нови благоприятни условия за привличане на външни капитали в Европейски Съюз.

- Европа има доста гении, развита научно-развойна инфраструктура и новаторски компании. Но те се сблъскват с безкрайни регулаторни спънки, бюрократични процедури и с невъзможността да пораснат в друг мащаб поради това, че са заключени в национални рамки. 30% от европейските " еднорози " са принудени да се релокират, с цел да станат в действителност огромни. Администрацията, национална или европейска, следва стоманения закон да направи всичко оптимално комплицирано, с цел да не " стане пакост ". Затова е належащо да се реализира единодушие за насоките, в които европейската стопанска система има конкурентни преимущества, да се концентрират запаси за тяхното развиване и коренно да се опростят режимите, които са спънка за стопанската система.

- В доста сфери Общият пазар съществува единствено на думи. Това е правилно освен за финансовите пазари, само че и за енергетиката, телекомуникациите и други области. Всъщност най-голямата мощ на Европейски Съюз - високоплатежната зона от 450 млн. консуматори, е тежко подценена за сметка на ориентацията към външните пазари. Политиката на остеритет след рецесията от 2008 година потисна в допълнение капацитета за вътрешно ползване. Това изисква ново равнище на интеграция на 27-те национални пазари - от законодателната рамка до инфраструктурните връзки. Дълги години по образеца на Съединени американски щати Европа изнасяше индустриалните си мощности. Господстваше убеждението, че за нея ще останат сферата на услугите и черешката на тортата - софтуерната промишленост с висока добавена стойност, до момента в който останалият свят ще поеме базата. Забрави се правилото, че нововъведенията постоянно са най-вече там, където е производството. Все едно да градиш небостъргач единствено в последните му етажи с най-лъскави офиси, без здрава структура под него. За последните десетилетия Китай, а в този момент и други стани, развиха индустриална мощност тухла по тухла, изграждайки своя промишлен потенциал, и стигнаха до това, да са водещ център за нововъведения, изпреварвайки Европа в такива обичайни и мощни сфери като производството на електрически автомобили.

Разумната, целенасочена индустриална политика е извънредно наложителна. Няма потребност да се имитира Тръмп. Европа надали ще тръгне към шистовия газ или разриването на нови въглищни мини. Както Америка в 21-я век няма да наподоби Чикаго от 20-те години на предишния век, по този начин и немският Рур няма още веднъж да се трансформира в една голяма разкопана шахта. Но след Коронавирус и войната в Украйна, явно е нужна автономност на Европейски Съюз в редица основни области. Един от секторите, да вземем за пример, в които Европа продължава да заема челни позиции, е клин-техът.

- Световната търговия от дълго време не е това, което беше преди десетилетия, когато Западът изнасяше индустриални артикули, а " третият свят " осигуряваше първични материали. Глобализацията и догонващото индустриално развиване на изостанали в предходни десетилетия страни сътвори невиждани равнища на индустриална кооперация и разделяне на труда. Появи се и нов " златен милиард " с многочислена междинна класа, изключително в Азия. Европейски Съюз има над 40 търговски съглашения с повече от 70 страни. Още 20 са контрактувани, само че не са влезнали в действие. На фона на нападателния търговски метод на Съединени американски щати в очите на останалия свят Европа става по-желан и постоянен сътрудник - от Канада, през Индия, до Азия. Сегашната комерсиална рецесия основава големи усложнения, само че наред с това основава нови и непредвидени благоприятни условия за прагматична и целенасочена комерсиална политика. Тя може, от една страна да подсигурява сигурна верига от доставки, а от друга - да отбрани рационално европейската промишленост и консуматори.

- Европа би трябвало да се възползва от това, което постоянно е било нейна мощна страна - своята " мека мощ ". Ние имаме интерес от опазване на американския ангажимент за сигурността на Европа в толкоз неустойчив свят. Европа към този момент сподели своята подготвеност да постави по огромни старания за личната си сигурност. Страните членки и Съюзът като цяло дадоха явен сигнал за увеличение на разноските за защита. Но това би трябвало да става в рационални граници. Прекомерната милитаризация на Европа е заредена с доста рискове. Особено когато " възпирането " не се съпровожда с дипломация. Европейски Съюз би трябвало да си напомни, че е основан като план за мир.

Вече 3 години Европа оказва заслужено огромна финансова, филантропична и военна поддръжка на Украйна. Но през цялото това време Европейски Съюз се движеше в руслото на американската политика и не предприе никакъв опит да потърси излаз към договаряния и прекъсване на спора. Днес Русия надвива на бойното поле, Украйна е изтощена, а новата администрация на Съединени американски щати явно желае да спре войната. Не може Европа по едно и също време да желае да взе участие в договарянията и в това време да се държи като някой, който саботира опитите да се излезе от кървавата серпантина на войната.

- Никога не трябва да забравяме, че историческият триумф на Европа се дължи на концепциите и духа на Просвещението. Те породиха научната и индустриалната революции и направиха нашия континент международен водач. Днес европейските университети мъчно доближават върховете на международните ранглисти. Само възраждането на духа на сериозното мислене и на свободния оправдателен разговор в обществата може още веднъж да направи Европа това, с което се гордеем. Имаме най-дълбоката в света демократична традиция и постоянни институции, което е голямо преимущество за преодоляването на вътрешни несъгласия и спорове, за балансиране и чертане на общ път напред. Трябва единствено да стартираме повече да се чуваме взаимно и да преоткрием способността да градим дружно взаимно бъдеще, в обособените страни и на континента като цяло.

През втората половина на юни следва Европейският съвет да разисква предложенията на Европейска комисия за цялостна стратегия за хоризонтални промени за увеличение на конкурентоспособността. " Търговската война " сред Америка и Китай от последните седмици единствено ускори нуждата от дълбоки и всеобхватни промени. Палиативните ограничения към този момент не правят работа. Илюзията за " нещоправене " няма да обърне тренда за Европейски Съюз. Ако се откри политическа воля за общи и смели политики за единна и мощна Европа - имаме късмет. Ако се затворим в личните дворове с вяра да оцелеем след бурята - нищо положително не ни чака.

Сергей Станишев е президент на Партията на европейските социалисти от 2011 до 2022 година, министър-председател на България от 2005 до 2009 година, ръководител на Българска социалистическа партия от 2001 до 2014 година, два мандата народен представител в Европейския парламент и депутат от 39-ото до 42-рото Народно заседание